НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Звездна симфония – Gis Moll

  Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Алтернативен линк

ЗВЕЗДНА СИМФОНИЯ


Гледам небето, осеяно със звезди и сякаш сещам погледите на хиляди разумни същества, които ме гледат из дълбочините на безкрайността.

Каква красота, каква неизмеримост, какво величие и каква тайна!...

Наистина, колко много очи има небето - сякаш то е направено само от очи!

Погледът броди из безконечните простори, душата пие светлина и звезден шепот: легенди се носят на крилете на светлината и разцъфват в цветя и звездна музика...

Очите на небето стават рози, бели лилии, теменужки, нарциси, кринове, лотоси - които се смеят със сребрист смях и разливат вълшебни ухания. После тия цветове се превръщат на деви, с ефирни криле които литват из безкрайните звездни простори, Те пеят вълшебни песни и си пригласят с еолови арфи...

Мълчанието на нощта оживява - тишината почва да говори на незнаен език. В душата се пробуждат тайни, оживяват притчи, възкръсват легенди - изтъкани от светлината на сапфири, рубини, топази, аметисти и преплетени с звуци от незнайни мелодии, в които чарът на пролетта, огънят на лятото, тъгата на есента и хладината на зимата се преливат в дивна игра.

На тъмното небе изгряват личби, появяват се знамения - и времето се разгъва като книга, по която може да се чете съдбата на човека, миналото, настоящето и бъдещето на вси народи.

Земята мълчи и слуша - небето говори.

Тайната на нощта, обгръща и двете.

„Где е Роденият, комуто звездата видяхме на изток" - пеят звездните деви - и пръскат, на бисерен звезден дъжд. мелодии от своите арфи.

„Где е Роденият" - пеят те.

„Где е Роденият" - пригласят арфите.

Нощ..., пълна със звезди.

Човекът, душата, стои коленичил пред Бога. Над него – вечност... безконечност...

Младост... пролет... живот... приказка... сън...

Где е роденият, комуто звездата видяхме на изток"...

............................................


Там, горе, във висините на нощта розовата пъпка на едно цвете се разпукна. Небето се изпълни със светлина благовоние и трепет...

Една душа разцъфна...

Едно слънце изгря...

„Где е Роденият" - пеят звездите.

„Где е Роденият" - пригласят арфите.

............................................


Пожелавам в тази нощ, звездните деви да целунат всички души, които обичат красотата, музиката и тайната на звездите - и те да разцъфнат.

А горе в небето - да изгреят техните звезди!...

Gis Moll



  Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ